Анри Зугайб е един от големите поети и интелектуалци на Ливан. Г-н Зугайб беше в България преди няколко дни, като беше гост на Ливанското училище в България „Джубран Халил Джубран“. Ден преди това, той направи среща с млади арабисти в ЦИЕК. Текстът, който публикуваме тук, е със специалното разрешение на Анри Зугайб.
Джубран – колко възвишен е неговият човек…, колко извисена е неговата човечност!
Не беше философ – а и не претендираше.
Не беше проповедник – а и не претендираше.
Поет бе той – смири се, осъзна.
А какво осъзна?
От земята на Ливан полетя той към просторите на света.
Земята на Ливан го закърми с широта и добро, със стародавност , чиито корени са в цивилизацията на предците – донякъде съзнателно, а повече несъзнателно той я пренесе в Новия свят, който намери помрачен от цивилизацията на жестокия материализъм. И тогава извеза текстовете си с копнеж по човешката топлота и ги предаде на арабските си читателите като полъх от загриженост за тръпнещото сърце, а на читателите си на английски – като полъх от аромат. Когато те го осъзнаха, осъзнаха истината, че техният материализъм ги води не към трепета на сърцето, а само към трезвостта на разума. И когато посегнаха към неговите текстове, се разтвориха към пространствата в самите себе си, които нямаше да открият, ако не бяха неговите текстове. И тъкмо това обяснява следващите едно след друго издания на книгата му година след година, поколение след поколение, а отминаващото време не я потапяше, напротив – правеше я все по-сияйна в съзнанието на всяко следващо поколение.
Той говореше не за определена религия, а за религията, която обединява умовете, сърцата и страните.
Говореше не за определено отечество, а за отечеството, което приютява под своето небе човека от всеки цвят, етнос и религия.
Обръщаше се не към определен човек на определено място в определено време, а към човека на всяко място и време.
Той не се отрече от Изтока, откъдето бе тръгнал, нито се претопи в Запада, където бе стигнал – той съчета духовността на Изтока с материализма на Запада и от тях изведе формула, обхванала широтата на земята и необятността на небето. И така човекът при него е единен космополитен гражданин в едно битие в едно отечество, един бог, една религия. И така единението на битието е майката на човечеството, единният бог – бащата на това човечество – тогава защо този тук има различия с онзи там, щом и двамата живеят на една и съща земя, обитавана от човека, под едно и също небе, обитавано от единия и същ Бог на този човек?
Така Джубран резюмира триадата „нация-идентичност-култура“, разкривайки хоризонти за бъдещето на малцинствата и мнозинствата по формулата „единство в интеграцията“.
Така идеите му излъчват уникално единение между философските и духовните течения както на изток, така и на запад.
Изтъканото от Джубран единение е храна за бъдното, лек за настоящето и утеха за миналото.
Библейският Иисус и Кораническият Мохаммед се прегръщат в Джубрановите текстове в единен устрем към единно „горе“: обединения единен Бог на битието.
Така Джубран изгради триадата „любов-свобода-щастие“ и стана апостола на философската и религиозната нравственост, пионер на разпространението на културата на равенството и братството във всеки Изток и във всеки Запад, във всяко време и във всяко отечество.
Триада, която започва от неговия призив:
„Ти си мой брат – и двамата сме синове на една религия – Всемирния дух. Ти си мойт другар по пътя на живота и аз те обичам – тогава защо враждуваме помежду си?
Ти си мой брат и аз те обичам: ничком в твоята джамия, коленичил в твоя храм, молещ се в твоята църква.
Ти си мой брат и аз те обичам, тъй като обичам твоята истина, която ще се срещне с моята истина в идния свят.
Ти си мой брат и аз те обичам… А любовта е справедливост в най-възвишената й изява.“
Чрез това удивително равенство Джубран изтъка своята авангардна хуманна мисъл: от гласа на човека индивид към отгласа на човека-вселена. Колко възвишен е неговият човек…, колко извисена е неговата човечност!
(превод от арабски: Мая Ценова)
